Точно 30 години по-късно… феновете отново са по улиците. Отново са обединени
Точно 30 години минаха. Днес е годишнината. Иронично, нали?
17 ноември 1993 година Стадион „ Парк де Пренс “. Господ беше българин. Костадинов и Михайлов – герои.
Какво нещо е времето, нали?
Как трансформира нещата.
Или може би не е било отговорно времето, а?
Мишел Платини ли ни ги подреди тия, с цел да ни отмъсти? Ако изгледате видеото, ще го видите тъкмо него – по какъв начин се държи за главата (измежду доста други французи, които се държат за главата).
Той ли ни ги насади – за възмездие? Помните, че бяха огромни приятелки с Боби.
Или зависимостите станаха доста огромни и мощни? „ Зависимостите “ – имам поради от хора; хора, които дават, само че и чакат в подмяна. Много бързо се стигна през днешния ден до следствие и за черно тото (между всичко друго). Ако си обещавал или в случай че дължиш пари на някого (или услуги), е разумно да искаш да си останеш на поста, а не да си дадеш оставката, даже когато цяла страна ти я желае.
Това, несъмнено, е единствено едно нормално съмнение. Обосновано, само че въпреки всичко – единствено съмнение.
Само преди няколко дни написах нещо, само че тогава даже не подозирах какъв брой по-зле могат да се срутен нещата в това, което наричахме „ българския футбол “.
Написах: „ И тук изобщо не става дума за поговорката по какъв начин бързо публиката е стигнала от „ Осанна до Разпни го! “
Напротив. Публиката доста време ги понасям и се мъчеше да ги обича. Насилваше се да ги обича. Непровокирано даже продължи да ги обича и почита с години, когато към този момент нямаше мотив за това.
После се насилваше да ги понася. После към този момент и това беше невероятно.
Когато към този момент всяка капка самообладание се изчерпа – не… ами напряко публиката беше докарана до състояние да се гнуси от управлението, се оказа, че тия там са се окопали и нямат никакво желание да се разкарат. Циментирани.
[…]Кому беше нужно да се стигне дотук? Да не би да се окаже, че хора, на които дължат постовете си, не им дават да изоставен, тъй като към момента им дължат услуги, които не са доизпълнили? Лоша мисъл. Грозна мисъл. Прогонвам я, че напълно ми става гнусно “.
...
След като 1993 година приключи звездно и прелестно за българския футбол, всички се чувствахме добре. Бедни и гладни, само че най-малко малко щастливи. Имаше сиромашия, мраз, апетит, недостиг и инфлация, мутри и ченгета, киша и тиня, само че футболно бяхме великани.
За футболистите, които през днешния ден назовават с най-грозни прилагателни, само че тогава назоваваха „ герои “, нямаше апетит и бедност. Те бяха храненици и закриляни. И разумно – цялостен народ ги обичаше; никой не беше срещу те – с гения си – да са добре.
Само че на тях взе, че им се услади май. И с яденето като че ли им пристигна още вкус. М? Така и не стопираха. Свикаха си да са над всичко и всички и да си взимат, когато им се прииска, каквото им се прииска.
Дойде това митично американско лято. 1994 година. Всички я помним, всички ще я помним. Това е един от крайъгълните камъни в живота ни, каквото и друго да е имало в него – раждане на деца, на внуци, университети, работи, сватби, разводи – каквото и да се е случило на всеки от нас, това американско лято се подрежда измежду повратните моменти в живота ни.
И тези герои от ноември 1993 година станаха титани през 1994 г.
Имената им се изписаха със златни букви в паметта ни.
Но след това – след години – те взеха решение да заменят златната багра в паметта ни с кафява такава. Държаха да го създадат, направиха го.
1994 година … 2023 година ---> почитателите още веднъж са по улиците. Отново са обединени като преди 30 г.; още веднъж левскари и цесекари се събраха и си подадоха ръка, сплотиха се на улицата. Забравиха омраза и ненавист. Точно както през 1994 година …
Е… не точно…
Поводът е малко по-различен.
Ето ви го и един от героите. Показва благодарността си за това, че десетилетия го боготворяха. Очакваше да продължат да го вършат, без значение по какъв начин се държи и какво коства на българския футбол. Очакваше категорично обожествяване и картбланш да си прави каквото си желае. Има хора, които в никакъв случай не порастват. Остаряват и отново не порастват.
...
За Михайлов пък напълно не знам какво да кажа. Това стоене на инат и това следствие за „ черно тото “ и „ разходване на обществен запас “ дали имат нещо общо?
Много, доста необичайно е по какъв начин едни и същи хора могат през живота си ДВА пъти да изкарат хората на улицата –
хора от към този момент три генерации –
по два ТОЛКОВА разнообразни мотива.
А – по подигравка – да го създадат и съвсем на същата дата…
А това, което в действителност, НАИСТИНА искам да кажа, е, че унищожиха спомените на милиони, унищожиха детските герои (самите герои… но че подигравка!), унищожиха един от доста, доста дребното хубави мемоари, които сме имали в тоя безконечен, леплив, сив и мачкащ „ Преход “. Имахме едно хубаво нещо и него ни го взеха. Същите, дето ни го дадоха. И всред всички други неща, които натвориха – ТОВА също няма да бъде простено.
________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
17 ноември 1993 година Стадион „ Парк де Пренс “. Господ беше българин. Костадинов и Михайлов – герои.
Какво нещо е времето, нали?
Как трансформира нещата.
Или може би не е било отговорно времето, а?
Мишел Платини ли ни ги подреди тия, с цел да ни отмъсти? Ако изгледате видеото, ще го видите тъкмо него – по какъв начин се държи за главата (измежду доста други французи, които се държат за главата).
Той ли ни ги насади – за възмездие? Помните, че бяха огромни приятелки с Боби.
Или зависимостите станаха доста огромни и мощни? „ Зависимостите “ – имам поради от хора; хора, които дават, само че и чакат в подмяна. Много бързо се стигна през днешния ден до следствие и за черно тото (между всичко друго). Ако си обещавал или в случай че дължиш пари на някого (или услуги), е разумно да искаш да си останеш на поста, а не да си дадеш оставката, даже когато цяла страна ти я желае.
Това, несъмнено, е единствено едно нормално съмнение. Обосновано, само че въпреки всичко – единствено съмнение.
Само преди няколко дни написах нещо, само че тогава даже не подозирах какъв брой по-зле могат да се срутен нещата в това, което наричахме „ българския футбол “.
Написах: „ И тук изобщо не става дума за поговорката по какъв начин бързо публиката е стигнала от „ Осанна до Разпни го! “
Напротив. Публиката доста време ги понасям и се мъчеше да ги обича. Насилваше се да ги обича. Непровокирано даже продължи да ги обича и почита с години, когато към този момент нямаше мотив за това.
После се насилваше да ги понася. После към този момент и това беше невероятно.
Когато към този момент всяка капка самообладание се изчерпа – не… ами напряко публиката беше докарана до състояние да се гнуси от управлението, се оказа, че тия там са се окопали и нямат никакво желание да се разкарат. Циментирани.
[…]Кому беше нужно да се стигне дотук? Да не би да се окаже, че хора, на които дължат постовете си, не им дават да изоставен, тъй като към момента им дължат услуги, които не са доизпълнили? Лоша мисъл. Грозна мисъл. Прогонвам я, че напълно ми става гнусно “.
...
След като 1993 година приключи звездно и прелестно за българския футбол, всички се чувствахме добре. Бедни и гладни, само че най-малко малко щастливи. Имаше сиромашия, мраз, апетит, недостиг и инфлация, мутри и ченгета, киша и тиня, само че футболно бяхме великани.
За футболистите, които през днешния ден назовават с най-грозни прилагателни, само че тогава назоваваха „ герои “, нямаше апетит и бедност. Те бяха храненици и закриляни. И разумно – цялостен народ ги обичаше; никой не беше срещу те – с гения си – да са добре.
Само че на тях взе, че им се услади май. И с яденето като че ли им пристигна още вкус. М? Така и не стопираха. Свикаха си да са над всичко и всички и да си взимат, когато им се прииска, каквото им се прииска.
Дойде това митично американско лято. 1994 година. Всички я помним, всички ще я помним. Това е един от крайъгълните камъни в живота ни, каквото и друго да е имало в него – раждане на деца, на внуци, университети, работи, сватби, разводи – каквото и да се е случило на всеки от нас, това американско лято се подрежда измежду повратните моменти в живота ни.
И тези герои от ноември 1993 година станаха титани през 1994 г.
Имената им се изписаха със златни букви в паметта ни.
Но след това – след години – те взеха решение да заменят златната багра в паметта ни с кафява такава. Държаха да го създадат, направиха го.
1994 година … 2023 година ---> почитателите още веднъж са по улиците. Отново са обединени като преди 30 г.; още веднъж левскари и цесекари се събраха и си подадоха ръка, сплотиха се на улицата. Забравиха омраза и ненавист. Точно както през 1994 година …
Е… не точно…
Поводът е малко по-различен.
Ето ви го и един от героите. Показва благодарността си за това, че десетилетия го боготворяха. Очакваше да продължат да го вършат, без значение по какъв начин се държи и какво коства на българския футбол. Очакваше категорично обожествяване и картбланш да си прави каквото си желае. Има хора, които в никакъв случай не порастват. Остаряват и отново не порастват.
...
За Михайлов пък напълно не знам какво да кажа. Това стоене на инат и това следствие за „ черно тото “ и „ разходване на обществен запас “ дали имат нещо общо?
Много, доста необичайно е по какъв начин едни и същи хора могат през живота си ДВА пъти да изкарат хората на улицата –
хора от към този момент три генерации –
по два ТОЛКОВА разнообразни мотива.
А – по подигравка – да го създадат и съвсем на същата дата…
А това, което в действителност, НАИСТИНА искам да кажа, е, че унищожиха спомените на милиони, унищожиха детските герои (самите герои… но че подигравка!), унищожиха един от доста, доста дребното хубави мемоари, които сме имали в тоя безконечен, леплив, сив и мачкащ „ Преход “. Имахме едно хубаво нещо и него ни го взеха. Същите, дето ни го дадоха. И всред всички други неща, които натвориха – ТОВА също няма да бъде простено.
________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ